Нидерландското законодателство относно условията на труд на командировани работници в Европейския съюз

Работата в друга държава води до редица правни аспекти, които трябва да се имат предвид. В Нидерландия от 1 юни 2016 г. е в сила „Wet arbeidsvoorwaarden gedetacheerde werknemers in de Europese Unie“ (WagwEU). Този закон урежда правата и задълженията на предприятията, които временно изпращат служители в Нидерландия за работа, и е в съответствие с Директива 2014/67/ЕС.

За кого се отнася законът?

Законът се прилага за:

• Командировани работници – служители, които извършват временна работа в Нидерландия, но официално са наети в друга държава от ЕС.
• Доставчици на услуги — компании, които изпращат своите работници в Нидерландия.
• Получатели на услуги – компании или физически лица в Нидерландия, за които работят командированите служители.

Важно: Законът не се прилага за моряците, които работят в търговското корабоплаване.

Уведомяване и административен контрол

Работата с командировани служители изисква спазване на регулаторните норми. Важни аспекти:

• В Нидерландия е в сила система за уведомяване, съгласно която дружествата са длъжни да уведомяват за командированите си служители.
• Министерството на социалните въпроси и заетостта отговаря за контрола и администрирането на данните на служителите и доставчиците на услуги.
• Органите могат да обменят данни с други държави членки на ЕС, за да гарантират спазването на трудовото законодателство.

Глава I. Какви данни са необходими?

Предприятията са длъжни да предоставят:

• Идентификационна информация за служителите и работодателите.
• Описание на естеството на работата.
• Начална и крайна дата на извършване на дейността.
• Информация относно спазването на минималните условия на труд.

Неспазването на тези изисквания може да доведе до глоби и ограничения за работодателите.

Глава II. Условия на труд за командировани служители

Член 2

1. Следните членове се прилагат за командировани служители, чийто трудов договор се урежда от право, различно от нидерландското:

• по отношение на възнаграждението: членове 616a—616f и 626 от Книга 7 на Гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek);
• по отношение на отпуските и почивките: членове 634-642, 645, 646, 648 и 649 от Книга 7 на Гражданския кодекс;
• по отношение на задълженията на работодателя: членове 655 и 658 от Книга 7 на Гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek);
• по отношение на прекратяването на трудовия договор: член 670, алинея 2, и член 681, алинея 1, буква в), от Книга 7 на Гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek).

2. Ако периодът на командироване е по-дълъг от дванадесет месеца, от тринадесетия месец нататък за командирования служител се прилагат всички законови условия на труд и работна среда, с изключение на процедурите, формалностите и условията за сключване и прекратяване на трудовия договор, включително клаузите за конкуренция и пенсионните условия съгласно член 1 от Закона за пенсиите (Pensioenwet) или член 1, параграф 1, от Закона за задължителните професионални пенсионни схеми (Wet verplichte beroepspensioenregeling).
3. Срокът от дванадесет месеца, посочен във втория параграф, се удължава до осемнадесет месеца, ако командироващото предприятие през последните три месеца от период на командироване, който не надвишава дванадесет месеца, предостави на министъра мотивирано уведомление, че очакваната продължителност на извършваните дейности ще бъде надвишена до осемнадесет месеца. Ако при последващо удължаване периодът на командироване е по-дълъг от осемнадесет месеца, от деветнадесетия месец нататък се прилагат трудовите условия и условията на труд, посочени във втория параграф.
4. Ако командирован служител бъде заменен от друг командирован служител, който извършва същата работа на същото място, продължителността на командироването се определя от общата продължителност на периодите на командироване на всеки служител поотделно.

Член 3

1. Служител, който временно извършва работа извън Нидерландия в една от държавите членки, има право, независимо от това кое право урежда трудовия договор, на предимствата, предоставени от законодателството на съответната държава в съответствие с Директивата за командироването на работници.
2. Ако служител попада в обхвата на Директивата за командироването на работници, работодателят трябва да информира служителя относно: а. възнаграждението, на което служителят има право

в съответствие с приложимото законодателство на приемащата държава; б. когато е приложимо, всички надбавки, свързани с командироването, и всички мерки за обезщетяване на разходите за пътуване, престой/дневни и храна; и в. препратка към националния официален уебсайт(ове), разработен от приемащата държава в съответствие с член 5, параграф 2 от Директивата за правоприлагането.

3. Втората алинея, второто изречение се прилагат съответно към член 655, втора алинея, буква a, третото изречение от Книга 7 на Гражданския кодекс.
4. Втора алинея не се прилага за моряк, който работи въз основа на трудов договор в морската индустрия в съответствие с член 739 от Книга 7 на Гражданския кодекс.
5. Работодателят не може да поставя работника в неизгодно положение поради това, че работникът упражнява правата си, предоставени му съгласно този член, по съдебен или административен ред, оказва съдействие при упражняването им или подава жалба във връзка с това.

Член 3а

1. Работникът, който е командирован в рамките на транснационално предоставяне на услуги съгласно точка 3 от определението за транснационално предоставяне на услуги, както е предвидено в член 1, първа алинея, и който е изпратен от получателя на услугата да извършва временна работа в държава членка, различна от държавата, в която работникът обичайно работи, се счита, независимо дали става въпрос за доставчика на услугата или получателя на услугата, за изпратен от този доставчик на услугата в съответната държава членка.
2. Получателят на услугата своевременно и преди началото на предаването, посочено в първа алинея, уведомява доставчика на услугата.
3. Първа и втора алинея се прилагат по аналогия за работници, предоставяни на разположение в съответствие с член 1 от Закона за разпределяне на работна сила от посредници (Wet allocatie arbeidskrachten door intermediairs), като при това под „получател на услугата“ следва да се разбира ползвателят, посочен в член 7а от същия закон, и под „извършващ услуги“ – лицето, което предоставя работната сила.

Член 3б

Работодателят не може да поставя работника в неизгодно положение поради това, че работникът предявява съдебен или административен иск, за да упражни предоставените му права, установени в този закон или в член 2а от Закона за обявяване на разпоредби от колективни трудови договори за общозадължителни и незадължителни (Wet op het algemeen verbindend en onverbindend verklaren van bepalingen van collectieve arbeidsovereenkomsten).

Глава III. Информация, административно сътрудничество и уведомяване

Член 4

1. Звеното за връзка, посочено в член 4 от Директивата за командироването, за административно сътрудничество, посочено в член 5, буква б от Регламента за ИМИ (IMI-verordening), между държавите членки във връзка с контрола върху спазването на условията на труд и условията на заетост, посочени в член 3 от Директивата за командироването, е под отговорността на Нашия министър. Компетентните длъжностни лица, определени от Нашия министър, са отговорни за обработването на данни относно командированите работници и доставчиците на услуги в рамките на това административно сътрудничество.
2. Компетентните длъжностни лица, определени от Нашия министър, обработват данните, които са получили за контрола върху спазването на Закона за труда на чужденци (Wet arbeid vreemdelingen), Закона за разпределяне на работна сила от посредници, Закона за минималното трудово възнаграждение и минималното обезщетение за минимален годишен платен отпуск (Wet minimumloon en minimumvakantiebijslag), Закона за условията на труд (Arbeidsomstandighedenwet), Закона за работното време (Arbeidstijdenwet), Закона за обявяване на разпоредби от колективни трудови договори за общозадължителни и неприложими, както и на този закон, във връзка с административното сътрудничество, посочено в първата алинея, и за взаимното подпомагане при прилагането на закона, посочено в Глава IV, и предоставят по собствена инициатива данни на компетентните органи на други държави членки.
3. Данните, които компетентните длъжностни лица, определени от нашия министър, получават от компетентните органи на други държави членки във връзка с административното сътрудничество, посочено в първа алинея, могат да бъдат обработвани допълнително от нашия министър за контрол на спазването от страна на доставчиците на услуги на законите, посочени във втора алинея.
4. Институциите и надзорните органи предоставят при поискване или по собствена инициатива на Нашия министър всички данни и информация, необходими за упражняване на неговите правомощия във връзка с изпълнението на този закон.
5. Министърът предоставя данните, които обработва на основание втората и третата алинея, на институциите и надзорните органи, които са необходими за упражняване на техните правомощия във връзка с транснационалното предоставяне на услуги.
6. За целите на сътрудничеството, посочено в първа алинея, и на взаимната помощ при прилагането на закона, посочена в Глава IV, Нашият министър удовлетворява мотивирани искания на компетентните органи на други държави членки за предоставяне на информация и за извършване на проверки, инспекции и разследвания във връзка с транснационалното предоставяне на услуги.
7. С общ административен акт се определят правила относно данните, които се обработват на основание този член, начина, по който се обработват тези данни, както и сроковете за предоставяне на данни при предоставянето, посочено в този член.

Член 5

1. Компетентните длъжностни лица, определени от Нашия министър, отговарят за упражняването на надзор върху спазването на разпоредбите, установени със или въз основа на този закон.
2. Решението, посочено в първа алинея, се обнародва чрез публикуване в Държавен вестник (Staatscourant).

Член 6

1. Доставчикът на услуги предоставя при поискване на Нашия министър и на компетентните длъжностни лица, определени в член 5, всички данни и информация, необходими за изпълнението на този закон.
2. Първата алинея се прилага за самостоятелно заети лица, за които е в сила задължението, посочено в член 8, шеста алинея.
3. Ако това е необходимо в рамките на прилагането на закона, компетентните длъжностни лица, определени от Нашия министър, извършват оценка съгласно алгоритъм, установен с общ административен акт (в обща мярка за изпълнение):

• фактическото извършване на съществена дейност от предприятието, посочено в член 1, параграф 1 от Директивата относно командироването на работници, при предоставянето на работници в рамките на транснационални дейности;
• факта, че командированият работник извършва временна работа в Нидерландия.

Член 7

За срока на транснационалната дейност доставчикът на услуги определя лице за контакт, което действа като лице за контакт на доставчика на услуги и е на разположение в държавата членка, в която се извършва работата, за изпращане и получаване на информация относно транснационалната дейност за Нашия министър във връзка с командироването в Нидерландия.

Член 8

1. Лицето, което извършва услуги и командирова работник в Нидерландия, е длъжно преди започване на работата да уведоми Нашия министър писмено или по електронен път, като посочи:

• своята самоличност;
• самоличността на получателя на услугата и на командирования работник;
• лицето за контакт, посочено в чл. 7;
• самоличността на физическото или юридическото лице, отговорно за изплащането на възнаграждението;
• естеството и предполагаемата продължителност на възложените работи;
• адреса на работното място; и
• приложимата осигурителна вноска

2. Ако доставчик на услуги командирова работник в Нидерландия, доставчикът на услуги предоставя на получателя на услугата преди започване на работата копие от уведомлението, посочено във втора алинея, което съдържа най-малко данните относно неговата самоличност и самоличността на командирования работник, адреса на работното място, както и естеството и продължителността на извършваните дейности.
3. Получателят на услугата проверява дали копието от уведомлението, посочено във втората алинея, съдържа данните, посочени във втората алинея, и уведомява Нашия министър писмено или по електронен път за евентуални грешки или за липсата на получено копие, най-късно пет работни дни след започване на работата.
4. Данните, обработвани от Нашия министър на основание на този член, се предоставят на органите и надзорните институции, доколкото това е необходимо за упражняване на техните правомощия във връзка с транснационалната дейност.
5. С министерска наредба могат да бъдат установени правила относно образеца на уведомлението, езика, начина на уведомяване, подаването на документи и срока за уведомлението, посочен в първия параграф, както и относно предоставянето на данни на основание на настоящия член на органите и на надзорните органи.
6. Задължението, посочено в първа алинея, относно уведомяването за естеството и предполагаемата продължителност на възложените дейности, самоличността на лицето, отговорно за изплащането на възнаграждението, и самоличността на лицето, което извършва дейностите, както и задължението, посочено във втора алинея, се прилагат за самостоятелно заети лица, които осъществяват дейност в предприятията или професиите, определени с общ административен акт (algemene maatregel van bestuur).
7. С общ правителствен акт се определят категориите командировани работници и доставчици на услуги, за които този член не се прилага или за които в този общ правителствен акт са установени допълнителни правила за уведомяване.
8. Дейностите във връзка с този член могат да се извършват от независим административен орган (самостоятелен административен орган), определен от Нашия министър. Нашият министър може да определи обработващ данни за обработването на данни на основание на този член.

Член 9

1. По време на периода на командироване доставчикът на услуги е длъжен да разполага на работното място, посочено в член 8, първа алинея, буква f, писмено или по електронен път с:

• трудовия договор с командирования работник;
• разчет на заплатата, посочен в член 626 от Гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek);
• декларацията, посочена в член 655 от Гражданския кодекс;
• документи, доказващи броя на отработените часове от командирования служител;
• документи, доказващи вноските за схеми за социално осигуряване и посочващи самоличността на доставчика на услуги, получателя на услуги, командирования служител и лицето, отговорно за изплащането на възнаграждението; и
• Документ, който потвърждава размера на възнаграждението, изплатено на командирования служител.

2. Самостоятелно заето лице, за което се прилага задължението, посочено в член 8, параграф 6, е длъжно да разполага на работното място, посочено в член 8, параграф 1, буква f, с документи, които удостоверяват неговата самоличност, самоличността на получателя на услугите и самоличността на лицето, отговорно за плащането.
3. Доставчикът на услуги и самостоятелно заетото лице осигуряват предоставянето на документите, посочени в първата и втората алинея, по искане на компетентните длъжностни лица, посочени в член 5, в разумен срок след приключване на периода на командироване или периода на извършване на дейностите.
4. С министерска наредба могат да бъдат установени допълнителни правила относно изискванията, на които трябва да отговарят документите, посочени в първи и втори параграф, мястото, където тези документи се предоставят, както и по отношение на трети параграф.

Глава IIIa. Специални правила относно автомобилния транспорт

В тази глава се въвеждат специфични правила за сектора на пътния транспорт. Тези правила се отнасят основно до определението за „командирован шофьор“, което означава работник/служител, изпратен да работи като шофьор в сектора на пътния транспорт.

Посочени са също така различни регламенти и директиви на ЕС, които регулират различни аспекти на транспортния сектор:

1. Директива 92/106/ЕИО установява общи правила за някои видове комбиниран транспорт на стоки между държавите членки на ЕС.
2. Регламент (ЕО) № 1071/2009 се отнася до общите правила, които трябва да се спазват за упражняване на професията автомобилен превозвач.
3. Регламент (ЕО) № 1072/2009 установява общи правила за достъп до международния пазар на автомобилен превоз на товари.
4. Регламент (ЕО) № 1073/2009 въвежда общи правила за достъп до международния пазар за автобусни и туристически превозни услуги.
5. Регламент (ЕС) № 165/2014 се отнася до правилата за използването на тахографи в пътния транспорт.
6. Регламент (ЕО) № 561/2006 хармонизира определени социални разпоредби в областта на автомобилния транспорт.

Член 9b

Този член определя условията, при които шофьор се счита за „командирован служител“. Ето основните моменти на този член на достъпен език:

1. Шофьор се счита за командирован служител, ако: а. извършва вътрешен транспорт (каботаж) в Нидерландия, както е посочено в Регламенти 1072/2009/ЕО и 1073/2009/ЕО; б. извършва недвустранни транспортни операции, включително:

• Превоз на стоки въз основа на договор за превоз извън държавата членка на ЕС, в която е установен, между Нидерландия и друга държава членка или трета държава;
• Превоз на пътници извън държавата членка на ЕС, в която е установен, между Нидерландия и друга държава членка или трета държава.

2. Шофьор не се счита за командирован работник или служител, ако:

а. извършва двустранни операции по превоз на товари, включително:

• Превоз на стоки въз основа на договор за превоз от държавата му на установяване до друга държава членка или трета държава;
• Превоз на стоки въз основа на договор за превоз от друга държава членка или трета държава до държавата му на установяване;
• Превоз на стоки, представляващ двустранна операция, плюс не повече от една операция по товарене и разтоварване във всяка от страните, през които преминава, при условие че водачът не товари и не разтоварва стоки в една и съща държава;

б. Извършва двустранни операции по превоз на пътници, включително:

• Превоз на пътници от държавата по установяване до друга държава членка или трета държава;
• Превоз на пътници от друга държава членка или трета държава до държавата по установяване;

в. Преминава транзит през Нидерландия, без да извършва операции по товарене или разтоварване и без да качва или слиза пътници.

Член 9c:

Командироването на водач в друга държава се счита за завършено, когато той напусне Нидерландия по време на извършване на международен превоз на стоки или на пътници. Продължителността на това командироване не се добавя към предходни периоди на командироване, извършени от същия водач или от водач, когото той е заменил.

Член 9d:

С отклонение от разпоредбите на член 7, предприятието, което временно командирова водач, трябва да определи лице за контакт. Това може да бъде транспортният мениджър или друго лице в държавата, в която предприятието е установено. Това лице за контакт ще води преговори с длъжностните лица, определени от нашия министър, и ще обменя с тях документи или съобщения.

Член 9e:

Ако предприятие командирова шофьор в Нидерландия, то е длъжно да предостави на министъра декларация за командироване чрез системата IMI преди започване на работите. Този документ трябва да съдържа следната информация: а. Идентичността на предприятието; б. Данните за контакт на лицето за контакт; в. Идентичността, местоживеенето и номера на шофьорската книжка на командирования шофьор; г. Началната дата на трудовия договор с командирования шофьор и приложимото право; д. Предполагаемата продължителност на командироването; е. Регистрационните номера на превозните средства; и ж. Естеството на извършваните транспортни услуги.

Член 9f

1. В отклонение от член 9 доставчикът на услуги, който командирова водач в Нидерландия, е длъжен да гарантира, че следните документи са налични както на хартиен, така и на електронен носител и се представят при поискване по време на пътна проверка:

• копие от декларацията за командироване, посочена в член 9e;
• документ, доказващ извършения в Нидерландия превоз, като електронна товарителница или документ, посочен в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009;
• данни от тахографа, по-специално символите на държавите членки, в които водачът се е намирал по време на международния пътен превоз или каботаж, съгласно изискванията за регистрация на Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕС) № 165/2014.

2. След приключване на периода на командироване командироващият работодател предоставя, в срок от осем седмици след искане от страна на компетентните длъжностни лица на Министерството:

• копия от документите, посочени в ал. 1, букви б и в;
• документация във връзка с плащането на водача за периода на командироване;
• трудовият договор с водача или съответното посочване/деклариране съгласно член 655 от Книга 7 на Гражданския кодекс;
• документи, доказващи броя на отработените часове от водача;
• доказателство за изплащане на възнаграждението на водача.

Член 9g

Ако предприятие позволява на шофьор в сектора на автомобилния транспорт да работи в Нидерландия без статут на командирован шофьор, то е длъжно да гарантира, че шофьорът носи със себе си следните документи и ги представя при поискване по време на пътна проверка:

• Доказателство за извършените съответни международни превози, като електронната товарителница или документа, предвиден в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009;
• Данни от тахографа, включително символите на държавите, в които водачът се е намирал по време на международния превоз на товари или каботаж, в съответствие с изискванията за регистрация, установени в Регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014.

Член 9h

За целите на настоящата глава, разпоредбите на членове 2, 4, 6, 7, 12 и 14 от този закон, както и членове 2а и 10а от Закона за обявяване на разпоредби на колективни трудови договори за общозадължителни и необщозадължителни, лицето, което предоставя командирован водач от Обединеното кралство за временно извършване на работа в Нидерландия, включваща автомобилен превоз на товари, се счита за доставчик на услуги.

Член 9i

Предприятията, установени в трета държава, не могат да бъдат третирани по-благоприятно от сходни предприятия, установени в държава членка.

Глава IV. Взаимна помощ при прилагане и административни санкции

Член 10

1. Служителите, определени с решение на нашия министър, са оправомощени за оказване на взаимна помощ, предвидена в Глава VI от Директивата за правоприлагането, взаимна помощ, предвидена в член 1, параграф 11 от Директивата за мобилността, и взаимна помощ, предвидена в член 6 от Приложение 31, част A, раздел 2, във връзка с член

Член 463, алинея 4 от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство.

2. По искане на компетентен орган, посочените в първата алинея определени длъжностни лица са длъжни: а. да съберат безспорна административна глоба, наложена в друга държава членка; б. да връчат решение за налагане на административна глоба, наложена в друга държава членка.
3. Посочената в алинея 2, буква а административна санкция (bestuurlijke boete) може да бъде събрана чрез принудително изпълнение (dwangbevel).
4. Прилагат се разпоредбите на Дял 4.4 от Algemene wet bestuursrecht (Общ закон за административното право).
5. С министерска наредба могат да бъдат определени правила относно формата и съдържанието на искането, посочено в алинея 2.
6. С общ административен акт могат да бъдат установени правила относно основанията за отхвърляне на искането, посочено във втора алинея.

Член 11

Сумите от събраните административни глоби, посочени в член 10, постъпват в полза на държавата.

Член 12

1. Нашият министър може да наложи административна глоба за нарушенията, посочени във втората алинея.
2. За нарушение се счита:

• неизпълнението или непълното изпълнение на задължението за предоставяне на информация от доставчик на услуги или самостоятелно заето лице, посочено в член 8, параграф 6, в съответствие с член 6, параграфи 1 или 2;
• неизпълнението или непълното изпълнение на административните изисквания и мерките за контрол, посочени в член 8, параграфи 1, 3 или 6, от доставчик на услуги, получател на услуги или самостоятелно заето лице;
• ненадлежното или частичното изпълнение на административните изисквания, посочени в член 9, параграфи 1, 2 или 3, от предоставящ услуги или самостоятелно заето лице;
• неизпълнението или непълното изпълнение на административните изисквания и мерките за контрол, посочени в член 9e, параграфи 1 или 2, от доставчик на услуги;
• неизпълнението или непълното изпълнение на административните изисквания и мерките за контрол, посочени в член 9f, параграфи 1 и 2, от доставчик на услуги;
• неизпълнението или недостатъчното изпълнение на административните изисквания и мерките за контрол, посочени в член 9g, от доставчик на услуги.

3. Когато доставчик на услуги извърши нарушение по смисъла на втора алинея, буква „г“ или „д“, се счита, че изпращачът, спедиторът, изпълнителят или подизпълнителят е извършил същите нарушения, ако е знаел или, предвид всички относими обстоятелства, е трябвало да знае, че транспортната услуга, за която е възложил поръчка, би била в противоречие с тези разпоредби.

Член 13

1. Независимо от член 5:48, алинея втора от Закона за общото административно право (Algemene wet bestuursrecht), докладът съдържа най-малко информация за лицето или лицата, замесени в нарушението.
2. Докладът се изпраща на определеното за целта длъжностно лице, назначено от Нашия министър.

Член 14

1. Определеното за целта длъжностно лице, подчинено на Нашия министър, от негово име налага административна глоба на лицето, което носи задълженията, произтичащи от този закон, в случай че неизпълнението им се счита за нарушение.
2. Установените с този закон нарушения се прилагат спрямо всяко лице, по отношение на което е извършено нарушение.

Член 15

1. Максималният размер на административната глоба, която може да бъде наложена за нарушение, е размерът на четвърта категория, предвиден в член 23, алинея четвърта от Наказателния кодекс (Wetboek van Strafrecht).
2. Без да се засяга първата алинея, определеното по силата на член 14 длъжностно лице увеличава наложената административна глоба с 100 процента от размера на глобата, определен въз основа на шестата алинея, ако в рамките на период от пет години преди деня на установяване на нарушението е било констатирано предходно нарушение, състоящо се в неизпълнение на същото законово задължение, и административната глоба за предходното нарушение е станала неотменима.
3. Увеличението на административната глоба, посочено във втора алинея, възлиза на 200 процента, ако както нарушението, така и предходното нарушение, посочено в тази алинея, са квалифицирани като сериозни нарушения съгласно общ административен акт (algemene maatregel van bestuur).
4. Без да се засяга първа алинея, определеното съгласно член 14 длъжностно лице увеличава наложената административна глоба със 200 на сто от размера на глобата, установен въз основа на шеста алинея, ако в рамките на период от пет години, предхождащ деня на констатиране на нарушението, са били констатирани две предходни нарушения, състоящи се в неизпълнение на същото законово задължение или забрана, или неизпълнение на сходни задължения и забрани, установени чрез или въз основа на общ административен акт съгласно този закон или други закони, и ако административните глоби за предходните нарушения са станали окончателни и необжалваеми.
5. По дерогация от втора и четвърта алинея срокът от пет години в тези алинеи е десет години, ако неотменяемите глоби, предвидени в тези алинеи, са наложени въз основа на тежките нарушения, посочени в тях, установени с общ административен акт.
6. Нашият министър определя разпоредби, в които се установяват размерите на глобите за нарушенията. Член 5:53 от Общия закон за административното право се прилага, ако бъде нарушен член, установен по силата на или въз основа на този закон, и може да бъде наложена административна глоба.
7. В отклонение от член 8:69 от Общия закон за административното право съдът в производство по обжалване или касация може да измени размера на административната глоба и в ущърб на заинтересованото лице.

Член 16

Ако административна глоба е наложена неправомерно, тя трябва да бъде възстановена на притежателя в срок от шест седмици след установяването, че административната глоба е била наложена неправомерно.

Заключение

В заключение е важно отново да се подчертае Законът за условията на труд на командированите работници в Европейския съюз, както се прилага в Нидерландия. Този закон съдържа важни разпоредби, които уреждат условията на труд и защитата на правата на командированите работници. Законът поставя изисквания относно възнаграждението, отпуските, задълженията на работодателя и процедурата за прекратяване на трудовия договор.

Разпоредбите на закона ясно определят задълженията на командированите работници и техните работодатели и гарантират справедливи и равни условия на труд. Законът също така установява механизми за обмен на информация и административно сътрудничество между държавите членки на Европейския съюз с цел контрол и прилагане на трудовите права на командированите работници.

За пълно разбиране и прилагане на закона обаче се препоръчва да се направи справка с оригиналния текст и да се потърси консултация с правни експерти. Законът за условията на труд на командированите работници в Европейския съюз в Нидерландия играе важна роля за защитата на трудовите права и за гарантирането на равни условия за всички работници, независимо от тяхната националност и мястото на командироване.

Често задавани въпроси относно нидерландския Закон за трудовите условия на командированите работници

Каква е същността на нидерландските правила относно условията на труд за командированите работници в Европейския съюз?

Нидерландският закон (Wet arbeidsvoorwaarden gedetacheerde werknemers in de Europese Unie) установява правила и изисквания за дружествата, които временно изпращат своите работници от други държави от ЕС в Нидерландия, за да работят. Той урежда условията на труд, възнаграждението и други аспекти с цел защита на правата на командированите работници и гарантиране на равни условия за конкуренция на пазара на труда.

Кои основни насоки обхваща законът?

Основните разпоредби на закона включват задължителното спазване на минималните условия на труд и възнаграждение, които съответстват на нидерландските стандарти, предоставянето на относимата информация и документи относно условията на труд, както и възможността за търсене на отговорност при нарушаване на тези условия.

Какви документи и информация трябва да предоставят дружествата, които командироват служители в Нидерландия, съгласно този закон?

Дружествата, които командироват служители в Нидерландия, са длъжни да предоставят информация относно командированите служители, включително данни за условията на труд, възнаграждението, застраховките и други аспекти, които гарантират спазването на нидерландските норми и стандарти.

Какви мерки са предвидени за гарантиране на спазването на закона?

За да се гарантира спазването на закона, са предвидени различни мерки за контрол и прилагане, включително инспекции на работното място, глоби и други административни мерки срещу дружества, които нарушават изискванията относно условията на труд на командированите служители.

Какви права имат командированите служители в Нидерландия съгласно този закон?

Командированите служители в Нидерландия имат право на минимални условия на труд и възнаграждение, които са съпоставими с тези на местните служители. Те също така имат право на социално осигуряване и други предимства, които гарантират тяхната социална защита и безопасност на работното място.